Автор
Петър Христов, Беатрис Йорданова
В предложения на читателите курс от лекции правото на сигурност се разглежда като комплекс от неприкосновени основни права (произтичащи от съществуването на човека в непосредствената природна и обществена среда), които държавата гарантира с цел защита на реалната (съществуващата) и хипотетичната (бъдещата) сигурност на личността, обществото и държавата.
Така дефинирана, сигурността е сложно, но недостатъчно изучено обществено явление. Прегледът на публикациите в съответните научни области показва, че „правото на сигурност“ не е било обект на самостоятелно изследване. Отделни фрагменти, конкретизирани чрез термини като: „сигурност на личността“, „екологична сигурност“, „международна сигурност“ и най-вече „национална сигурност“ са частично засегнати в публикации, посветени на други теми. Това обстоятелство е причина лекционният курс да напусне полето на правния позитивизъм и да се обърне към философията, историята и знанията от физиката, биологията, икономиката и други научни области.
В този контекст следва да се приеме и оформянето на първа корица с елемент от Доклада на Римския клуб за 1972 година, озаглавен „Границите на растежа“. Заимстваната графика сама по себе си е забележителен научен продукт, който съдържа много точна прогноза и визуално разкриване на механизма на възникване на днешната глобална криза, изправила света на ръба на ядрения апокалипсис.